Този път, тъй като не искам да съм голословен, няма да бъда описателен. Обърках ли те? Мдам, обърках те.
Да пробваме отначало—понеже всеки път анонса включва изброяване—това има в броя, онова няма… сега ще се огранича до друго и направо ще цитирам…
„За да вдъхнеш живот на един толкова мащабен, всепоглъщащ и емоционален проект като Modern Warfare 2 не трябва да си магьосник. По-скоро бог. В този ред на мисли Infinity Ward са безгрешни в това което правят—истински богове на игралната сцена. Успяват да формират приемственост между игрите си, съхранявайки ревностно традициите, които самите те са създали и същевременно добавят качествено нови елементи към изживяването, за да бъде то уникално и запомнящо се. На изминалото Е3, Джейсън Уест и Винс Зампела от екипа на IW направиха разтърсваща демонстрация на част от нещата, които можем да очакваме в Modern Warfare 2″
Христян „Taffer“ Чуков
„Сега след като дойде време за финал, сигурно очакваш от мен да ти забия някаква добре обмислена, направо граничеща с гениалност реплика с която да те убедя, че играта си струва.
Еми не разчитай особено.“
„За да имаш наистина добра, адекватна на 2009 версия на нещо което се е радвало на завиден успех преди повече от 20 години е нужно преди всичко да разгледаш внимателно изходния материал с който разполагаш. Да го огледаш добре, да видиш какво точно го кара да тиктака. После внимателно да премахнеш външните, механични слоеве мъртва, мумифицирана през годините материя и да достигнеш до същността, до все още живото, туптящо сърце на играта; до трепкащия, не изтлял пламък на горещата ѝ, бурна душа. После внимателно да трансплантираш всичко това в ново, авангардно, модерно тяло, оборудвано с пълен набор от съвременни спец ефекти – като се започне от брутална DirectX 10 визия и се стигне до прословутия depth of field, създаващ реалистична илюзия за „размазване” и разфокусиране на погледа при динамично движение.“
„BioShock мина през геймърската част от живота ми, през геймърската ми половина като опустошително, емоционално торнадо, оставайки след себе си редица „щети” – само в положителния смисъл на думата естествено.
Да сега ще кажеш – що за противоречие – щети, пък полезни.
Трудно е да се обясни такъв оксиморон, както разбира се е трудно да се обясни и самия BioShock“
Драгомир ‘Duffer’ Дончев
„Ако сте замислили да ходите на почивка по морето, то горното твърдение без съмнение важи с пълна сила. Що се отнася до гейм-индустрията обаче, отпускарския сезон по традиция е доста сухичък откъм стойностни заглавия – в края на краищата, законите на капитализма гласят, че всичко качествено трябва да излезе около празниците, когато всеки от нас е склонен да харчи доста повече от разумния минимум финансови средства. Подла схема, спор няма, но работи. За сметка на това, именно лятото е времето, когато продукти като Call of Juarez: Bound in Blood могат да привлекат вниманието ви и необезпокоявани, без излишна конкуренция, да ви спечелят за почитател. „
Борислав Анков
„По ред причини, така и не успях да се сдобия с конзола от сегашното поколение. Не успях и да заиграя Street Fighter IV както ѝ се полага. Е, пробвах я играта – на лънч партито преди няколко месеца. Играх я и в „комшията с кашона” и в един магазин за техника, където беше пусната с рекламни цели.
Като огромен фен на биткаджийските игри, прекарал безброй часове пред Mortal Kombat, Virtua Fighter и Primal Rage на старата Sega Mega Drive едно време, изпразвал редовно джобовете на мама и тате от стотинки с цел да си купя жетони за Street Fighter II при аркадните машини в съседния блок, тези кратки мигове със SFIV бяха по-скоро мъчителни, отколкото приятни. Видях най-красивият файтър, игра с уникална модерна визия (истински пример за възможностите на сегашното поколение конзоли), но в същото време с изключително old-school усещане – всеки играл поне за малко някое минало издание от поредицата, веднага ще се почувства в свои води щом избере Ryu.
Е, няма да крия – бях запленен. Сега, след поредица отлагания на пусковата дата на PC версията и няколкомесечно забавяне, най-после ѝ отдадох подобаващите ѝ се време и почит.“
Атанас Димитров
Това…това разбира се е само една малка, много малка порция от броя. За повече… е знаеш накъде да се насочиш 
И за да не бъда обвинен пак, че съм забравил НАЙ-ВАЖНОТО—според информацията с която разполагам към настоящия момент—GamePlay 103 ще е на пазара след сряда, 12.08.
Приятно четене
Дано да бъде готин броя.
П.С. Пратих мейл за абонамента на 29 юли, никой не ми се е обаждал, ще получа ли броя, като абонирал се???
8 август, 2009 в 13:38
ЕВАЛА ! Корица и плакат на MW2 !! ТЕ ТВА Е ! Плаката ако беше арта от корицата пак щеше да е добре но и така е супер ! Нямам търпение да взема броя^^
8 август, 2009 в 13:43
za purvi put v anonsa da procheta tochna data na izlizane na broq
naj setne i tova se sluchi
ako daj bozhe zhivot i zdrave sled vreme da uspeete da uvelichite i stranicite na spisanieto shte e super
8 август, 2009 в 19:45
Коя е играта от първият плакат :)? Яка изглежда.
8 август, 2009 в 22:36
И аз се питам същото като Gerrard, само че ще се абонирам в понеделник! Някой може ли да каже нещо по въпроса?
8 август, 2009 в 22:51
Ами то си пише, ама няма кой да гледа … Bionic Commando
8 август, 2009 в 23:53
Заради modern warfare ще го купя
9 август, 2009 в 17:07
Очертава се добър брой
9 август, 2009 в 17:09
Сори че пиша тук, но ще има ли брой за Left 4 Dead 2 или за Splinter Cell: Conviction щото са добри игри ?
10 август, 2009 в 8:49
Дано поне този път оценките на игрите да са обективни , щото ми писна да се дават максимални оценки на игри които не го заслужават.
10 август, 2009 в 11:32
Някой от редакцията ще отговори ли на въпроса ми, който е първи?
10 август, 2009 в 11:45
Gerrard две неща—първо тук говорим за новия брой не за абонамента—на него сме отделили една цяла отделна тема.
Второ—на въпроса ти съм отговорил още миналата седмица—ако погледнеш въпросната тема ще се увериш.
Azriel—може ли с примери да говорим? За кои игри става въпрос едно и второ—смяташ ли, че абсолютно всеки един играч на планетата споделя единодушно мнение по отношение на конкретна игра? В смисъл—има преобладаващо мнение да речем кои игри „заслужават“ и кои не, но като цяло „заслужава или не една игра“ е въпрос изцяло на индивидуално мнение.
Ако сега ти кажа, че според мен Counter Strike или StarCraft са игри които не „си заслужават“ или най-малкото не заслужават мега-гига-хипер овърхайпнатия си статус дали милионите фанатични фенове на двете заглавия ще се съгласят с това ми мнение?
Оценките в списанието са доволни обективни…по преценка на автора който е писал материала. Дали ти като читател ще се съгласиш с оценката на автора и изложените от него аргументи в нейна подкрепа разбира се е въпрос на твой личен избор. Но съгласи се, че няма как да очакваш 100% съвпадение между мненията публикувани в списанието и твоето лично мнение.
Що се отнася до въпроса за Left 4 Dead 2 и Splinter Cell нещо не успях да схвана—какъв брой? Това са игри които ще излязат следващата година—какво се има предвид—предварителен поглед?
10 август, 2009 в 12:23
да предварителен поглед и left 4 dead 2 излиза тази година на 17 ноември
10 август, 2009 в 12:36
ок ще помислим сериозно за L4D 2 и новия Сплинтър Сел
10 август, 2009 в 16:42
Дъфър искаш пример. Няма проблем.От последният брой това е Guitar Hero: Metallica. Играта не е мръднала в гемплейно отношение нито йота напред.Това което предлага новото хиро го имаше преди почти две години в Rock Band. Така че нещо не съм съгласен че играта заслужава 5/5.Например играта в gamespot е получила оценка под 9 , а оценката на феновете 9.2 .Именно такава оценка ми се струва реалистична за конкретното заглавие.
Друг пример е Chronicles of Riddick:Assault on Dark Athena. За мен , а и за много мои приятели това е просто начин разрапотчиците да изтръскат и безтова поолекналите джобове на феновете.Прекалено малко са нововъведенията за ди си струва да дадеш някой друг долар,евро или лев за нея.Висока оценка също, защото играта е преди всичко римейк.(Оценка gamespot- 7.0)
X-men Origins:Wolwerine.Играта която уж спечелих за писмото си от 101 бр. и която неполучих също е надценена. С кой екшън адвенчър мога да я сравня когато тя издиша от всякъде.Това което предлага е отдавна видяно в игри като God Of War, Prince of Persia и др.
От бр 100 експажъна на World in Conflict е със завишена оценка.За някакви си 6 мисий макар и с братушките е малко пресилено да и дадете 5/5.Критиците и дават оценка 7.0 с която съм по съгласен.
Неискам дабъда разбран погрешно , знам че всеки има право на вкус и свои личен избор да харесва дадена игра или не , но все пак смятам че оценките които давате неса обективни и влагате прекалено много лични предпочитания към дадени заглавия.
сега искам да отворя ена тема която е доста стара и за която също питах в едно свое писмо на което отново не беше отговорено.Става въпрос за едно мое запитване свързано с българската гейм индустрия.
Сега ще цитирам за да можете да разберете разочерованието ми.
“ В същото време- ако някой от вас,читателите, вижда своето професионално бъдеще в тази сфера, ние сме насреща. Ако имате въпроси, идеи или смятате, че можем да сме ви от помощ, не се колебайте да се свържете с нас- било то на редакционния ни меил или по друг начин.“ бр. 88
Живеем в 21 век и вие даже неможете да отговорите на един имел? Егати.
10 август, 2009 в 22:37
Значи това, че не си получил играта е огромен пропуск от наша страна за който искрено се извинявам. Ще направя всичко възможно да я получиш в най-кратки срокове.
На въпроса ти за бг гейм индустрията—съжалявам това пък е мой личен пропуск—не си спомням да съм мяркал писмо с подобно съдържание на редакционната поща—отново искрени извинения и моля за разбиране—не получаваме по 2-3 писма на месец, а ги преглеждам и отговарям на всяко сам—изтръвал съм точно твоето искрено се извинявам.
По отношение на оценките…темата е не просто дълга, а безкрайна и нееднократно съм я дискутирал по различни поводи.
Оценките които се поставят са част от философията за оценяване, която признавам е до голяма степен мое дело, но беше възприета охотно от колегите в списанието. Не, не съм им „разпоредил“ или „наложил“ да се съобразяват с нея—ние в GamePlay освен колеги сме и приятели и точно както ти и твоя кръг приятели си имате определена визия и разбиране за нещата—в случая видео-игрите, така и ние имаме собствена теза по въпроса.
Като отбор единомишленици за нас оценките които поставяме са първо и преди всичко субективни. Една оценка просто НЕ МОЖЕ да бъде обективна освен ако не я поставя машина, а дори и тогава не съм много сигурен дали може да се третира като 100% обективна.
Има си конкретна причина оценките в GamePlay да са субективни и тя е, че те са продукт на личното, авторово мнение—откровено до край и по никакъв начин неповлияно от външни фактори—каквито между другото са оценките на други гейм медии. Как са оценили дадена игра Gamespot, IGN, EDGE, PC Gamer или произволна друга медия категорично НЕ СЕ взима под внимание при оценката на една игра от авторите в GamePlay. Най-точно би било да се каже, че ние в списанието оценяваме игрите по съвест. Малко по иначе казано—за нас има общо взето две оценки и честно да ти кажа мнението ти МНОГО силно ме кара да се замисля дали да не зарежем тия петобални щуротии и дали да не преминем изцяло към действително изражение на начина по който оценяваме.
Чудиш се какъв е той ли? Простичък е, максимално прост—играта или „става“ (върши си основната работа—т.е. забавлява, развлича и кефи) или „не става“.
В първия случай—влиза в списанието и факта, че е заслужила ревю е достатъчен атестат за качеството ѝ. Във втория просто бива подминавана с горчиво мълчание, което прикрива разочарованието ни от поредната зле свършена дизайнерска работа.
За игрите или добро или нищо—това открай време е фундамента на философията за оценяване в GamePlay и ние никога не сме го крили.
Всичко извън това са излишни, никому ненужни детайли—на мен лично ми е непонятно каква разлика има между оценка 9 и оценка 9.2 какво точно ми каза това 0.2 повече на мен по дяволите?
Казвал съм го и пак ще повторя—оценките, числата са безсмислена отломка от една отиваща си епоха в гейм журналистиката. Ако оценките бяха важни и решаващи, гейм списанията щяха да приличат на статистически справочници—имена на игри и цифрички срещу тях.
Текста, самото ревю, разказа за играта е този който е ВАЖЕН. Именно той съдържа и най-ключовата част от целия процес на ОЦЕНЯВАНЕ—субективното мнение—това заради което една игрална медия е ВАЖНА, не фактите, а анализа им—претеглянето на добрите и лошите страни, персоналата, професионална оценка на автора и комплекта аргументи защо играта си струва и защо не.
Точно за това хората си купуват гейм списания поначало—заради именно това ЛИЧНО мнение, което трудно може да се намери на друго място. Оценки? Те се пишат повече или по малко по „задължение“—защото така гласи канона на гейм журнализма—канон, който неясно защо никой в света не иска да промени при все, че всички признават колко безсмислен и самоцелен е той. Аз мога да сложа максимална оценка на пълен боклук ако да речем бъда „мотивиран“ по съответния начин, както и максимално ниска на шедьовър—пак по същите причини.
Това обаче не прави боклука—гениална игра, нито омаловажава качествата на гейм-мастърпийса.
Да прибавим тук и най-големия „бич“ на печатната преса—вече никой не очаква от едно печатно списание да бъде „актуално“ в смисъла на онлайн медиите. Респективно—кой да му се не види си купува вече списания заради оценките? Че те най-малкото са остарели със седмици в момента в който списанието се окаже на пазара, а седмиците в този бизнес се равняват на цяла ЕРА.
Няма какво да се лъжем—хората си купуват списания, купуват си GamePlay заради ЛИЧНОТО менение—независимо какво е то—дали съвпада с тяхното собствено или му противоречи напълно.
Оценката… абе има я ама кой ти обръща внимание, а и да ѝ обърне—хайде някой пък да ми каже с чиста съвест, че една или друга оценка сама по себе си го е убедила да си купи или да не си купи една игра.
Игрите са развлечение—такива са и списанията за игри. Оценките са част от нещо „сериозно“—трудно се вписват в една картина която би следвало да излъчва ведро настроение, фън и разтоварващо чувство. Защо да си разваляме кефа с излишна дребнавост и убиващи забавлението сравнения с това или онова вместо просто да се насладим на поредната игра/статия за игра и да си живеем живота?
11 август, 2009 в 8:03
Г-н Дончев благодаря за изчерпателният отговор.Аз лично си копувам списание несамо защото съм геймър, но и защото само то остана на пазара и ние като фенове независимо от нашите възгледи и разбирания трябва да помогнем с нещо за оцеляването му. Аз лично за това бих се абонирал за списанието, защото по този начин то ще продължава да излиза още дълго време и да ни радва.
Иначе това което казвате за оценките е вярно, всеки има право да даде каквато оценка пожелае ,както всеки има право да харесва или нехаресва дадено заглавие.
11 август, 2009 в 12:02
tukmo da vi pohvalq i da kazha naj posle kum anonsa data na izlizane a to kakvo stana pak starata pesen na nov glas obiknovenno kato ima data bi trqbvalo da se spazva i ponezhe znam che sega shte kazhete ami to go ima az bih kazal shtom vuv varna go nqma da ne si govorim gluposti ili nqkoj shte vmetne te v pechatnicata ni zabaviha ami smenete q togava
znam che v dneshno vreme e trudno osobenno kogato ne vsichko zavisi ot teb za tova vi e prosteno 
ama postarajte se malko povechko zashtoto fenovete chakat i sa gladni za info 
12 август, 2009 в 6:53
По начало братче датата която се посочва е датата на която списанието го има на пазара в София. И аз не съм очарован, но такива са реалностите—там е базиран целия процес на създаване и печат логично е в останалата част от страната да идва с ден закъснение.
12 август, 2009 в 9:20
oshte rano rano sutrinta si go kupih
za suzhalenie obache vse oshte e dosta tunichuk
no daj bozhe da se uvelichi obema mu za v budeshte
13 август, 2009 в 13:29
Не знам какво става с това списание, но нещата вървят на зле по-зле … на 4 места съм проверил днеска и никъде го нямаше.
14 август, 2009 в 16:52
аз днеска си го взех от Лъвов мост ако го търсите толкова много
14 август, 2009 в 20:40
А абониралите се кога да го очакват? Наистина идеята на абонамента е да се оправи проблема с разпространението но…поне да има и датата на която ще го получат абониралите се или поне тези които са в софия тъй като г-н Дончев каза че там е базиран процеса на разпространение. Аз лично още не съм го получил а изминаха 4 дена от както е излязъл броят.
16 август, 2009 в 20:09
Една лека поправка—няма монитори с марка „Ezio“—това е герой от Assassin’s Creed 2.
Но пък мониторите „Eizo“ са едни от най-добрите решения на пазара:)
Нямаше да ми направи толкова неприятно впечатление, ако грешката в статията за монитори беше допусната веднъж, може би от недоглеждане, но повторена няколко пъти създава мнение, че или автора не е запознат с материята, за която пише или бъдешия хит на Ubisoft лошо му се отразява
Колкото до останалата част от списанието—доволен съм.
Особено статиите за Modern Warfare 2 и Overlord 2—искрено ме забавлявахе
Продължавайте в същия дух момчета.
19 август, 2009 в 17:35
Никаде в Бургас неможах да намеря броя и за това ще ви помоля ако може да напишете имената на победителите в анкетата тук. Предварително благодаря
20 август, 2009 в 14:00
Чувал съм за Заразно зло но не за забавно зло като overlord 2
20 август, 2009 в 19:59
От Бургас има някой си Пламен Йорданов. Ти ли си
20 август, 2009 в 21:08
Zoltan, мисля че го имаше на автобусната спирка близо до Метро в посока хотел Мираж (не ме бива много във обясняването :()
20 август, 2009 в 23:51
За сажъление не съм аз
21 август, 2009 в 9:13
Хора, спрете да обвинявате списанието за забаванията в датите на излизане. Запознайте се малко с разпространителския процес в България и тогава говорете. Работата на г-н Дончев свършва с предаването на броя за печат. От там нататък ако ще да си бие главата в стената няма как да ускори процеса, нито на печат, нито на доставка. Нито пък може да принуди търговците в забитите градове да взимат списанието и да ви го продават.
Затова и вече има абонамент. Като е толкова сложно да се намира списанието се абонирате и знаете, че ще го получите.
Относно брой 103, мога да кажа само добри думи. Все повече се кефя на стила на писане в списанието като цяло, но Duffer, ти си ми оставаш любимец. Няма начин да съм по-съгласен със статията за MW2. Ревюто за Overlord 2, просто е прекрасно, а статията за мониторите ме изненада адски приятно :).
А относно GH: Metallica и оценката и ще кажа само, че е абсолютно заслужена. Може и да не е мръднала играта, но е добра, а като е добра, значи заслужава 5.
21 август, 2009 в 11:47
„Относно брой 103, мога да кажа само добри думи. Все повече се кефя на стила на писане в списанието като цяло, но Duffer, ти си ми оставаш любимец. Няма начин да съм по-съгласен със статията за MW2. Ревюто за Overlord 2, просто е прекрасно, а статията за мониторите ме изненада адски приятно :).“
Изброяване на това, което ми харесва. Знам, че статията за MW2 не е на Duffer
21 август, 2009 в 11:50
То хубаво обяснявате, ама другите списания как си излизат на датите ? …
21 август, 2009 в 13:08
И аз това щях да напиша.Видиш ли всичките анонси са в първите дни на месеца когато уж трябва да излезе а пък то излиза в края на месеца.
23 август, 2009 в 13:39
Имам честа да следя само 2 списания и 2-те имат проблеми по този параграф. Редакцията и печатницата свършват работа на време, но разпространението е шит. Примерно излиза на 23-ти списанието, но аз го намирам най-рано на 24-ти
Пък и смятам, че един ден не е болка за умиране
24 август, 2009 в 12:51
Плаката на Call of Duty: Modern Warfare 2 можеше да бъде по-хубав… В статията имаше и по-хубави картинки. А, и нищо не беше споменато за играта по новият филм от поредицата Хари Потър (не че съм фен но сигурно някой е искал да прочете нещо повече от реклама)
5 септември, 2009 в 12:24
Драгомир, за брой 103 беше обещано ревю на новия Хари Потър, но сигурно и за това си има причина да липсва—печатницата ли, разпространението ли? Нали все в тях е проблема… уж.
8 септември, 2009 в 9:45
Who cares, щом не съм фен се зарадвах че няма статия за Потър а е сложено нещо друго. Дано никога да не сложат ревю на тази игра—това ще е разхищение на хартия, мастило и време за теста и…
10 септември, 2009 в 6:24
dragoon, аз също не съм фен на г-н Потър, но не е ли по-добре да има ревю на играта, отколкото половината статии на всички игри да са запълнени с празни приказки…
ето това е разхищение на хартия, мастило и т.н.
10 септември, 2009 в 10:26
Bro, ако има статия за Потър тя няма да бъде подмината от „празни приказки“ (аз го наричам отклонения от темата)
14 септември, 2009 в 9:17
Редно да има статия между другото.
А по въпроса с „отклоненията“—защо трябва да ги има, след като изобщо не засягат играта в повечето случаи?
14 септември, 2009 в 9:44
Съгласен съм че отклонения от темата само я размиват допълнително но аз не купувам списанието за да чуя преценката на авторите за дадена игра—аз сам имам мнение по нея и искам да видя те какво мислят
15 септември, 2009 в 9:53
Ти имаш мнение, друг—друго, авторите трето… Мисля, че статията трябва да бъде неутрална, да представя играта каквато е, с плюсовете и минусите, и вече всеки сам решава дали тя ще му хареса. Няма нужда авторите да пишат техните предпочитания.
А без въпросните отклонения нищо няма да се промени. Само ще се смали значително статията и ще се чудим с какво да запълним 50 страници.
15 септември, 2009 в 10:06
Ще се чудим? Ти си от екипа на списанието? Аз казвам че повече от 50 страници има с какво да се запълнят. Ако искаш мога да ти дам примери… Според мен статията трябва да те кара да видиш сам тази игра и вече да преценяваш.
15 септември, 2009 в 16:23
Ох, ще се чудим—образно казано.
И което казваш за страниците е вярно—но не се прави, по-лесно е с отклоненията. А за да видиш сам играта—казах, статията трябва да е неутрална, без оценки от страна на автора.
15 септември, 2009 в 17:56